Проект “Виж Стара Загора: съвременно изкуство в публичното пространство” се реализира от сдружение “Творчески колектив НА УЛИЦАТА” и е финансиран от Община Стара Загора чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, процедура BG-RRP-11.021 Схема за безвъзмездна помощ “Ново поколение местни политики за култура за големи общини”.
Проектът се осъществи като цялостна програма за развитие на съвременното визуално изкуство извън традиционните изложбени пространства – директно в паркове, по градски повърхности и чрез работа с паметта и историята на града. Основната му цел беше да създаде смислено, достъпно и устойчиво културно съдържание, което да ангажира различни публики и да превърне публичната среда в активен носител на култура.
В рамките на проекта бяха реализирани два основни културни продукта – „На зелено фест – есенна визуална програма“ и „Градска памет“ – визуален сезон с поредица от събития, които заедно оформиха нов модел за културно присъствие в Стара Загора.




„На зелено фест – есенна визуална програма“ беше насочен към съвременното изкуство в пряк диалог с градската и природната среда. Програмата обедини две различни, но взаимно допълващи се линии – Бедечка Ленд Арт и графити намеси в парк „Артилерийски“. В парк „Бедечка“ бяха създадени site-specific инсталации от естествени материали, реализирани чрез ленд арт симпозиум и оставени като открита галерия сред природата. Паралелно с това, в парк „Артилерийски“ бяха осъществени съвременни графити намеси, създавани пред очите на публиката и насочени към младежки общности и градска култура.
Втората голяма линия на проекта – „Градска памет“ – се разви като визуален сезон в по-слабия културен период на годината и постави фокус върху историята, идентичността и паметта на Стара Загора. Чрез поредица от изложби, архивни проекти и кураторски намеси сезонът разгледа теми като архитектурното наследство на града, изчезнали стенописи, лични и колективни истории, както и по-слабо познати културни пластове от миналото. Събитията се реализираха на различни локации и създадоха ритъм и очакване, превръщайки „Градска памет“ в дългосрочен културен разказ.
В рамките на проекта „Виж Стара Загора: съвременно изкуство в публичното пространство“ беше реализирана серия от графити намеси в южната част на парк „Артилерийски“, които превърнаха познати градски елементи в нови визуални акценти. Между 28 октомври и 15 ноември 2025 г. паркът се превърна в жива сцена за съвременно улично изкуство, достъпно за всички посетители.
В инициативата участваха трима от най-разпознаваемите български графити артисти – Николай Петров – GLOW, Виктория Георгиева – MOUSE и Иван Станев – CROCK. Всеки от тях реализира самостоятелна художествена намеса, съобразена със специфичния контекст на мястото.













Първата локация – декоративното мостче западно от скейт зоната – беше преобразена от GLOW чрез смели абстрактни форми, наситени цветове и характерния му визуален език, който съчетава динамика, светлина и движение. Втората локация – трафопостът на границата между парка и квартал „Казански“ – оживя чрез стенописите на CROCK и MOUSE, които внесоха различни пластични подходи и интерпретации на съвременното градско изкуство.
Процесът на работа беше напълно открит и проследим – всеки желаещ имаше възможност да наблюдава на живо създаването на стенописите и да стане част от случването. Намесите не бяха замислени като изолирана украса, а като нова форма на визуална комуникация между изкуството и градската публика, особено в контекста на скейт зоната и активното младежко присъствие в парка.


Арт намесата беше инициирана от Творчески колектив „На улицата“ с подкрепата на Община Стара Загора и включи образователен модул – разговор с младежи и възможност за директна комуникация с артистите. Фокусът беше поставен върху теми като границите между вандализъм и изкуство, ролята на графитите в публичното пространство и значението на отговорното художествено присъствие в града.
С реализирането на „Графити в парка“ южната част на парк „Артилерийски“ придоби трайни художествени акценти, които разшириха разбирането за парка като място не само за спорт и отдих, но и за съвременна култура. Намесите се вписаха в по-широката визия на проекта за галерия на открито, в която изкуството се среща с ежедневието и остава достъпно за всички.


В началото на ноември 2025 г. парк „Бедечка“ се превърна в живо пространство за съвременно изкуство чрез реализирането на ленд арт симпозиум и серия от site-specific инсталации. В продължение на седем дни природната среда около река Бедечка беше активен участник в художествения процес – не просто фон, а материал, контекст и концептуална рамка на създадените произведения.
В симпозиума участваха Румен Димитров – Попа, Георги Великов, Ани Златева, Илия Владимиров и Станил Попов. Артистите работиха директно на терен, създавайки произведения, родени от конкретното място и неговите характеристики – релеф, растителност, светлина, вода и история.
Инсталациите бяха замислени като органична част от съществуващия ландшафт, без да го доминират или променят трайно. Използваните материали – пръст, камъни, дърво, вода и растителност – подчертаха философията на ленд арта като изкуство, подчинено на времето, промяната и тленността. Всяка намеса търсеше не постоянство, а отношение – към мястото, към природата и към човешкото присъствие в нея.
Процесът на работа беше отворен и проследим за посетителите на парка. На 7 ноември се състоя представяне на творбите и среща с авторите, което превърна симпозиума не само в изложба на открито, но и в платформа за диалог между артисти, публика и среда. Фокусът беше насочен към съществуващата естетика на парка, пречупена през индивидуалния артистичен поглед и съвременните художествени практики.
С реализирането на този симпозиум Бедечка затвърди ролята си като пространство за site-specific и ленд арт намеси в градска среда. Изкуството беше освободено от рамката на галерията и поставено в директен контакт с природата, отваряйки възприятието към контрасти като локално и глобално, човешко и природно, временно и трайно.

















На 25 октомври беше открита фотографската изложба „Отвъд оградите“, която превърна оградните панели на парк “5 октомври” в открита галерия за съвременна градска фотография. Изложбата беше базирана на фотографите на групата “Улиците на Стара Загора” – Ивайло Аврамов и Деян Петков.
Фотографиите бяха разположени върху оградните пана около парка в период, когато пространството беше в ремонт и достъпът до зелената среда беше ограничен. По този начин изложбата предложи алтернативен начин за присъствие на културата в града, превръщайки временната бариера в носител на визуално съдържание и смисъл.
Подбраните кадри представиха емблематични пространства от Стара Загора, уловени в различни светлини и моменти, и напомниха за тяхната стойност като част от ежедневната градска среда. Изложбата насочи вниманието към красотата на познатото и често подминаваното, като постави фотографията в пряк контакт с минувачите – без нужда от галерийно пространство или специален повод за посещение.
„Отвъд оградите“ имаше ясна концептуална рамка – изкуството да бъде достъпно, непосредствено и част от градския ритъм, дори в условията на ограничения и преход. Самото заглавие на изложбата функционираше като метафора за преодоляване на физическите и менталните граници между хората и културното съдържание.
В края на ноември беше открита мултимедийната културно-историческа и туристическа изложба „Изчезналите манастири на Старозагорската Света гора“, която покани публиката на пътешествие из един от най-мистичните и слабо познати духовни райони на България – старозагорския дял на Сърнена Средна гора. Чрез видео материали, архиви, теренни кадри и свидетелства на изследователи изложбата възкреси паметта за манастири и скитове, които векове наред са оформяли духовния пейзаж на региона.
Разказът проследи не само тяхното възникване и значение, но и причините за тяхното изчезване – хода на времето, историческите катаклизми, човешкото безразличие и иманярската агресия. Въпреки разрушенията, изложбата показа как духът на тези места продължава да живее – в планинските седловини, върховете и горите, както и в хората, които усещат тази територия като свещена и носеща памет.
Проектът надхвърли рамките на чисто историческия разказ и беше представен като покана за преоткриване – както на духовния, така и на туристическия потенциал на региона. Горските пътеки бяха мислени едновременно като пътища към миналото и като възможност за съвременно преживяване, в което историята, природата и личното търсене се преплитат.
Изложбата беше базирана на книгата Боруйската Мала света гора (Къде и кога се е покръстил княз Борис-Михаил) на Иван Танев и Мариана Минкова, както и на материали от пътеводителя Сърнена гора на Георги Чорчопов. Включени бяха архивни източници от Регионален исторически музей – Стара Загора и Регионална библиотека – Стара Загора.
Откриването се състоя на 28 ноември в Държавен куклен театър – Стара Загора, където беше изградена въвеждаща презентационна зона, достъпна за посетители през целия период на изложбата. Основната експозиция беше ситуирана в Къщата на Архитекта, като по този начин проектът активира няколко ключови културни пространства в града.
„Изчезналите манастири на Старозагорската Света гора“ се утвърди като кулминационен акцент на визуалния сезон „Градска памет“, обединявайки история, изкуство, теренни изследвания и съвременни медии в един цялостен разказ за паметта, природата и бъдещето на региона.
На 1 декември беше открита изложбата „За честта да бъдеш полезен: Старозагорският род Ножчеви“, посветена на историята на един от старите и значими старозагорски родове – Ножчеви. Изложбата имаше за цел да проследи над два века обществен, културен и интелектуален принос, оставил трайна следа както в развитието на Стара Загора, така и в по-широкия национален контекст.
Експозицията поведе посетителите по пътя на поколения представители на рода – търговци, революционери, учители, професори и академици – чиито лични истории се преплитат с ключови места и събития от миналото на града.
Изложбата постави акцент върху ценностите на служене, обществен дълг и памет, обобщени в нейното заглавие – „За честта да бъдеш полезен“. Чрез архивни материали и подбран разказ тя върна към живот личности и истории, които често остават скрити в документите на миналото, но продължават да формират идентичността на града.












На 4 декември в Стара Загора беше открита изложбата „Стените разказват“, която насочи вниманието към мозайките, стенописите и символите, оформили визуалната и културната идентичност на града през различните исторически епохи. Изложбата представи подбрана и смислово свързана извадка от завинаги изгубени стенописи, реставрирани мозайки и знакови изображения, които разказват историята на хилядолетния град чрез неговите стени.
Експозицията беше разположена на южната ограда на парк „Александър Стамболийски“ (Алана) – в самото пешеходно сърце на Стара Загора, превръщайки ежедневния градски маршрут в място за среща с историята и визуалната памет. При необходимост откриването беше адаптирано към закрито пространство, като запази своя отворен и достъпен характер.
„Стените разказват“ постави въпроси, които рядко намират място в съвременния градски разговор:
как през IV век жителите на античната Августа Траяна преминават от езически към християнски символи, без да изтриват старите знаци, а като им придават нов смисъл;
как поколения старозагорци за първи път са научавали седемте имена на града;
как фолклорни мотиви и мечкадарски песни са се вписвали в градската среда и бита.
Изложбата предложи кураторски прочит на стените като носители на памет, които не просто украсяват, а съхраняват ценности, вярвания и исторически преходи. Част от визуалния материал беше представен чрез художествени интерпретации и архивни препратки, които направиха изгубеното отново видимо.
В откриването участваха художници, сред които Тодор Ковачев и Михаил Косев, както и представители на Регионален исторически музей – Стара Загора. Реализацията на изложбата беше осъществена с активното съдействие на Ваня Панталеева, Мария Камишева и Елена Янкова, както и с подкрепата на директора на музея Петър Калчев.
„Стените разказват“ се вписа естествено в концепцията на визуалния сезон „Градска памет“, като показа как публичното пространство може да бъде архив, а градът – жива книга, която продължава да се чете, стига да знаем къде да гледаме.